144, 000

Откриха се куполите десетократно

и ето множеството, с кадение ароматно,

запя великата симфония: Хвала! —

шелла, шелла, шелла..."

Подеха я гърмът далечен и водите

в акорд със арфената ода на певците,

повториха я най-блестящите слънца —

безгрешните сърца!...

И рекоха стоящему на планината:

„призри там долу с милост, Агнец Свят, призри —

ръцете си простри!...

Отекнахме тогаз и ние, от земята,

с възторжена молитва в братски хор: Хвала! —

бену, бену шелла!...

В КАНА

И аз бях там, на сватбата богата

поканен гост — свидетел жив, когато

великият алхимик напои

водача ни със розови струи...

Видях, в шестте съсъди как наляха

водата бистра, как след туй обляха

със тоя сок, като сикера благ,

душите, слени с тайнствения брак...

Да, там бях аз, на сватбата във Кана:

женихът същ в одежда златоткана

яви се мощно на света!...

И пих от благотворната тофана,

с коя очисти пътя към Нирвана –

чрез чудото на Любовта!...

НА ТАВОР

„...С него на светата гора..."

Петър ІІ 1 - 1:18

Сестра, от дълъг път дошла, нечиста, прашна,

изнемощяла си: лежала си в затвор,

но мрачно е и тук, съдбата ни е страшна —

да идем на Тавор!...

Припомням си: ти бе красива и засмяна,

със сините очи и пламенния взор,

но днес... умий се ти и в новата премяна,

да идем на Тавор!...

Там няма кал, ни прах, ни мрак, нито отрови,

на тебе не ще тежат железните окови,

но чисто, светло е в безбрежния простор!

И нашият съюз под мощната закрила

навеки ще утрай... Ела, сестрице мила,

да идем на Тавор!...

ВАЗА

Дете, пази таз вазичка овална

и много нежно пипай я с ръце:

тя тъй е крехка, звънка и кристална,

че би ранила твоето сърце...

И пълна е с цветя небесни, живи –

лазурни, бели, с розови листа –

тъй упоителни и тъй красиви,

че ги зоват: цветя на любовта...

Откъснати са в райската градина,

кога напуснах първата родина,

и Някой в мойта ваза ги укрил...

Вземи ги ти, косите ти да кичат,

но ако те тъй силно не обичат,

и мойта ваза бих ти подарил!